А всъщност кои сме ние?
Skillo е българска компания, основана през 2018 година от двама IT професионалисти - Петър Милев и Хюсеин Тюркмен. Бивши колеги и настоящи приятели и бизнес партньори, Пешо и Хю, както ги наричаме всички, споделят не само дълги години опит като IT професионалисти на ръководни позиции, но също така се обединяват около мисията да създадат компания, със специална кауза - изграждане на IT академия, с вярата, че в България има много потенциал от таланти и условия, които могат да направят страната ни силиконовата долина на Европа, но трябва качествена промяна на образователната среда, в която хората израстват и се обучават, за да се случи това. Академията работи, както с индивидуални курсисти, така и с някои от най-големите IT компании на нашия пазар, като корпоративни клиенти.
Отделно от IT академията, в годините назад развихме и още една бизнес линия, която работи върху подбор и развитие на IT професионалисти, чрез която имаме възможност да свързваме специалистите на пазара с атрактивни и смислени работни възможности.
Днес разговаряме с Хю, който ще ни разкаже малко повече за IT академията на Skillo и по-специално за това как развивайки добри преподаватели и добри IT специалисти, ние всъщност променяме цялата индустрия.
Хю, разкажи ни накратко за себе си и за това как започна твоя път като професионалист и преподавател?
Стартът ми в IT индустрията беше преди повече от 12 години, когато започнах като Database Developer, но много бързо разбрах, че софтуерното тестване е именно това, което ми е истински интересно и знаех, че ще съм добър в него. След интензивни години на учене и много практика, успях да премина през различни проекти и роли, в които имах възможност както да управлявам екипи и интервюирам IT специалисти, така и да създавам и изграждам тестинг процеси, среди и да отговарям цялостно за качеството на продуктите. Преди около 9 години беше и първият ми досег с преподаването. До онзи момент бях правил вътрешни обучения за своите колеги, но е много различно да обучаваш хора, които вече са в индустрията и такива, които тепърва ще навлизат в материята. И така, един мой приятел ме покани да преподавам Основи на софтуерното тестване в школатa, където той водеше лекции и аз реших да опитам. За мен това беше голямо предизвикателство, но знаех, че ще се справя, защото имах силен интерес, а обикновено, когато нещо ти е интересно и истински важно, няма как да не се получи добре.
Как се чувстваше в началото като млад преподавател и какво те мотивираше да се развиваш в тази ти роля?
Помня, че в началото бях много развълнуван, но и притеснен. Наложи ми се да вложа доста часове усилия да подготвям лекции, да тренирам самото преподаване и поднасяне на информацията и да мисля как да оптимизирам съдържанието, което ще преподам на курсистите, така че да извлекат максимума за времето на курса. Мотивацията ми винаги е била свързана с две основни неща: преподавайки, ти даваш мултиплициран принос от своите знания и умения и на второ място, ти си генератор на промяната за бъдещите специалисти, които сега започват своето образование и развитие в IT сферата.
Би ли обяснил малко по-детайлно какво значи да мултиплицираш приноса си на знания и умения?
Представете си един професионалист, който е добър в това, което върши, съответно ходи на работа, прилага знанията и уменията си и получава заплата за това. В такава ситуация приносът е 1:1 - даваш определени знания, полагаш усилия и получаваш заплата за това. В преподаването обаче, ти пак използваш същите знания, с които си вършиш и работата, но обучавайки хора, които черпят от твоите познания, ти мултиплицираш ефекта на това, което постигаш. За мен това винаги е било изключителен мотиватор да продължавам да се занимавам с преподаването, освен разбира се и фактът, че на мен ми харесва да го правя.
Ти самият си изградил немалко преподаватели, като в момента някои от тях са и част от преподавателския колектив на Skillo. Кажи ни малко повече за ключовите умения на добрия преподавател.
Разбира се, за всички преподаватели има един набор от класически умения, които са задължителни - например добри презентационни умения, свобода да говориш пред публика, ясна дикция, структурирана мисъл, работа в тясната времева рамка на лекцията, умение да модерираш дискусия и т.н. В същото време има и по-специфични умения за това да бъдеш добър IT преподавател.
Преди обаче да говорим за умения, добрите преподаватели са преди всичко добри професионалисти в своята област. Ако нямат години практически опит зад гърба си, които да им позволят да видят много и различни работни казуси, те няма да имат база, от която да споделят опит и знания.
Иначе, по темата за уменията – ключово такова е преподавателят да умее да обяснява разбираемо и достъпно техническа материя на хора, които не са технически специалисти, като дава достъпни и лесни за разбиране примери и обяснения. Това е нещо, върху което аз самият съм работил много да развия и знам, че отнема време. Също така е много важно да не оставиш курсистите с усещането, че ти си знаещият, а те не знаят нищо, защото това би ги потиснало и затворило за обучителния процес.
Друго много важно нещо е преподавателят да работи активно с групата - както да стимулира тези, които са активни, така и да мотивира тези курсисти, които са по-тихи и свити. Важно е да се намери темпото на групата - нито твърде бързо, нито твърде бавно. Също така да се дава възможност на участниците да мислят и да решават казуси и задачи, в които преподавателят не дава готовия отговор, а модерира процесът на търсене и откриване на решението на задачата заедно с групата.
Нужно ли е преподавателят да се адаптира към групата курсисти?
Със сигурност адаптивността и персонализираният подход са особено важни за добрия преподавател. Всяка група, на която съм преподавал в годините е била различна от останалите и няма универсален подход, който винаги да работи. За мен е важно да разчупя средата в групата, да успеем да постигнем по-неформално усещане, в което хората се отпускат и се завързват приятелства, споделят се шеги, мислим заедно върху работните казуси и обменяме опит. В този ред на мисли, преподавателят трябва да има добро чувство за хумор, но и социална интелигентност да внимава средата в групата да е уважителна към всички и да няма дискриминиращо и изключващо отношение към някого от курсистите. Сега с настоящата виртуална среда, в която преподаваме е много важно да мотивираме хората да си пускат камерите и да участват пълноценно в лекцията, защото разсейващите фактори, когато сме в дигитална среда са много и преподавателят понякога води неравна битка. Все пак аз винаги задавам правила на групата и рамка на виртуална хигиена.
Не на последно място, какво мотивира преподавателите да продължат да се занимават с това?
От моя собствен опит, а и от всичко, което моите колеги са ми споделяли, един от най-мотивиращите ни фактори е развитието на нашите курсисти. Особено вълнуващо е, когато наши възпитаници ни пишат, за да се похвалят как са израснали в кариерата си или са започнали работа и как се справят.
За завършек, ако сега трябва да насърчиш някого, който се колебае дали да се посвети на преподаването, какво би му казал?
Изграждането на таланти за IT сферата ни позволява да влияем както на индивидуално ниво и развитие на всеки наш курсист, така и на цялата индустрия, изграждайки силни кадри за нея. Да усетиш признателността на хората и тяхната благодарност за това, че си ги научил и си им дал професия или си помогнал да ускорят кариерното си развитие, е нещото, което надъхва най-силно и носи толкова много енергия, че държи за дълго и те вдъхновява да ставаш все по-добър и по-добър, в преподаването. Идеите и смелостта да ги осъществяваш е това, което движи света напред. Бъди част от тези, които не ги страх да опитват и се борят чрез знанията и уменията си да променят обществото и средата, в които живеем!